От извора – страница за изворен фолклор
Състав за изворен фолклор „Корени” при НЧ „Просвета-1905” с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна е създаден далечната 1950 г. Съставът е създаден с цел да се съхрани, развие и предаде на бъдещите поколения песенното, танцовото и обредното фолклорно богатство на тракийци от Ямболското село Бояджик, положили основите на българското село Ветрино от 1829 г.
Ръководители на съставите през годините са били Тодорка Терзиева до 1965г., както и Мария Андонова – до сега. Във всички национални събори в Копривщица вече 50 години съставът е участвал и печелил златни медали и плакети. С автентичен песенен, танцов и обреден фолклор, състава се е представял на редица общински, регионални, национални и международни фолклорни форуми и е обогатявал читалищната съкровищница с нови и високи отличия. Така съставът изпълнява великата си мисия да съхрани българския фолклор и дух.
МЕДЕНИК
Ветрински автентичен сватбарски обичай, който се прави в деня (събота) преди сватбата.
Обичаят е донесен от тракийци от село Бояджик Ямболско през 1829г., когато в тогавашното турско село Ясъ тепе (днешното Ветрино) се заселват осем бояджишки семейства, тръгнали с колята на изток след войските на генерал Дибич. Предците ни донесли тук мъката, болката по изгубените близки и дом, но донесли българския дух, пищните тракийски носии, песните, танците, традициите и обичаите от родния край. Всичко това днешните ветринци, сред които има наследници на двадесет бояджишки рода, продължават, съхраняват и предават на децата си.
Меденикът е сватбения обичай, който и днес изпълняваме на сватбите.
Облечени в красивите тракийски костюми, към центъра на селото (пред Общината) тръгват сватбари (моми, зълви, девери и невести) от двете страни на селото. Едната група сватбари тръгва от момковата къща, а другата от момината. Майките на младоженците даряват меденишките сватбари с бели кърпи през рамо. Дарените сватбари тръгват към мегдана като носят на софра три големи погачи (пити) намазани с мед, поставени една върху друга. На най-горната пита е забучена китка босилек, а върху нея се поставя червена вала (тънка кърпа). Меденишките сватбари с песни и ръченици под звуците на гайда се срещат на мегдана. Поставят софрата с питите в центъра, а главната стрина, вуйна или буля приканва всички да запеят меденишките песни.
Разчупват първата пита и оставят по-голямото парче за младоженника, по-малкото за невестата. Разчупват всички пити и ги раздават на присъстващите. Главната сватя приканва всички на сватбарското хоро. Играят се право хоро, куцата, талима, тропанка, изхвърли кондак, лявата, ръченица и други. На сватбарското меденишко хоро могат да се хванат всички, които присъстват на мегдана и да се наиграят. В късния следобед (надвечер) звуците на гайдите стихват, а всички сватбари се разотиват весели и щастливи, за да се подготвят за истинската сватба в неделя.